Когато през 1952 г. живеещият в изгнание чилийски поет Пабло Неруда се установява на тихо островче в неаполитанския залив, писмата на негови почитатели се оказват толкова много, че шефът на пощенската станция наема човек – Марио, наглед смотания син на местен рибар, за да му доставя пощата. В началото Марио е просто замаян от славата на Неруда, който внимателно реагира на опитите на младежа да завърже разговор.